Наследяването на имущество в чужбина от български граждани е сложен процес, който зависи от законодателството на съответната държава. Процедурите за наследяване се различават в зависимост от това дали става въпрос за страна от Европейския съюз (ЕС) или за държава извън него. В настоящата статия ще разгледаме стъпките, които наследниците трябва да предприемат, за да получат наследството си в чужбина.
Наследяване в държави от Европейския съюз
Регламент (ЕС) № 650/2012, известен още като Регламент за наследяването, има за цел да улесни трансграничното наследяване в рамките на Европейския съюз. Основните му положения включват:
Основно приложимо право
Според чл. 21 от Регламента, наследяването се урежда от законодателството на държавата, в която починалият е имал обичайното си пребиваване към момента на смъртта. Това означава, че ако едно лице е живяло дълго време в определена държава (например Германия), но е било гражданин на друга държава (например България), за наследството му ще се прилага германското право. Обичайното пребиваване се определя на базата на центъра на жизнените интереси на лицето – продължителност на престоя, социални и икономически връзки и др.
Чл. 22 от Регламента позволява наследодателят да избере правото на държавата, на която е гражданин, което ще се прилага за цялото му наследство. Условията са изборът да бъде изрично направен в завещание или друг официален документ, а ако лицето има двойно гражданство, може да избере кое от двете да се приложи.
Независимо от вида на имуществото (движимо или недвижимо) и местоположението му в различни държави, се прилага едно и също законодателство за цялото наследство. Това премахва необходимостта от различни процедури в различни страни.
Регламентът въвежда и Европейско удостоверение за наследство, което позволява на наследниците, изпълнителите на завещание и администраторите на наследството да докажат своите права в друга държава-членка. То също така улеснява достъпа до наследственото имущество без необходимост от допълнителни процедури за признаване.
Регламентът не се прилага за данъчни, митнически и административни въпроси, както и за наследствените въпроси в Дания и Ирландия, тъй като те не са обвързани с него.
При наследяване на недвижими имоти в ЕС се прилагат местните закони на държавата, където се намира имотът. Възможно е да се наложи плащане на данъци върху наследството според местното законодателство.
Ето няколко примера за наследяване на недвижими имоти в ЕС и приложимите местни закони и данъци:
Пример 1: Починал е Български гражданин, който е живял в България и е притежавал ваканционен апартамент във Франция. Не е оставил завещание. Според Регламент (ЕС) № 650/2012, приложимото наследствено право е българското, защото починалият е имал обичайното си пребиваване в България. Френското законодателство ще се прилага само за наследствените данъци и евентуални ограничения върху разпределението на недвижимото имущество. Франция има строга наследствена данъчна система. За преки наследници (деца, съпруг) данъчните ставки варират от 5% до 45%, след приспадане на необлагаем минимум от 100 000 евро на дете. За братя/сестри данъкът е 35%-45%, а за несвързани лица – до 60%.
Пример 2: Германски гражданин, пребиваващ в Германия, има вила в Испания. В завещанието си е избрал германското наследствено право. Според Регламент (ЕС) № 650/2012 Германия ще определя кои са наследниците и как се разпределя имуществото.
Въпреки това, тъй като имотът е в Испания, ще се прилагат испанските закони за данъчното облагане. В Испания данъкът върху наследството варира според региона. В някои области може да достигне до 34%, но съществуват значителни облекчения за преки наследници. Ако наследникът не е пребивавал в Испания, може да се приложи по-висока данъчна ставка.
Пример 3: Италиански гражданин, пребиваващ в Италия, притежава къща в Гърция.
Почива без завещание. Гръцкото законодателство се прилага само за данъците върху имота. Италианското наследствено право ще урежда разпределението на имуществото.
В Гърция наследственият данък варира от 1% до 40% в зависимост от роднинската връзка. Преки наследници (деца, съпруг) обикновено плащат ниска ставка или са освободени до определен праг.
Нужно е да се запомни, че законът на държавата на обичайното пребиваване определя разпределението на наследството, а данъците се определят от държавата, в която се намира имотът. Завещанието с избор на национално право може да улесни наследниците, но не отменя местните данъчни правила.
Наследяване на банкови сметки и движими вещи
За достъп до банкови сметки на починалото лице е необходимо представяне на удостоверение за наследници и, при нужда, преведени и заверени документи. Движимите вещи (автомобили, ценности и др.) също се подчиняват на законодателството на страната, в която се намират.
При смъртта на титуляра на банковата сметка, достъпът до средствата му е временно блокиран, докато не се уреди наследственото производство. Процедурата за достъп до банковите сметки зависи от законодателството на съответната държава, но обикновено включва набавянето на следните документи:
- Удостоверение за наследници – издава се от компетентния орган в държавата, където е регистрирана смъртта. Ако се използва в чужбина, може да се наложи превод и легализация (апостил).
- Смъртен акт – официално удостоверение за смъртта на титуляра.
- Завещание (ако има такова) – ако починалият е оставил завещание, може да е необходимо официално потвърждение за неговата валидност.
- Решение за разпределение на наследството – ако наследниците са повече от един, някои банки може да изискат официално удостоверение, че всички са се съгласили кой ще има достъп до средствата.
- Документ за платени данъци върху наследството – в някои държави (като Франция, Германия, Испания) банките могат да изискат доказателство, че дължимият наследствен данък е платен.
Движимите вещи, като автомобили, бижута, антики или други ценности, попадат под юрисдикцията на страната, в която се намират към момента на смъртта.
Автомобилите трябва да се прехвърлят на наследниците според местното законодателство. В някои държави (например Италия, Германия) е необходимо да се подаде заявление в местната служба за регистрация на превозни средства, заедно с удостоверение за наследници и други документи. Ако автомобилът трябва да бъде прехвърлен в друга държава, може да се наложи митническа декларация и плащане на данъци.
Ако наследниците искат да продадат ценни предмети (като злато, картини и др.) в чужда държава, може да е необходимо разрешение за износ (особено за културни ценности). В някои държави съществуват наследствени данъци върху движимото имущество, дори ако е извън страната на обичайното пребиваване на наследодателя.
Пример:
Ако българин почине в Испания, оставяйки автомобил там, наследниците трябва да спазят испанските процедури за прехвърляне на собствеността, дори ако наследството като цяло се урежда по българското право.
Наследяване в държави извън Европейския съюз
При наследяване на имущество в държави извън Европейския съюз приложимото законодателство зависи от местните закони на съответната държава. Това означава, че в някои държави наследствените правила може да се различават значително от тези в ЕС.
Някои държави не признават правото на избор на приложимо наследствено право, което е възможно в ЕС по силата на Регламент (ЕС) № 650/2012.
Също така, разпределението на наследството, правото на запазена част и наследствените данъци могат да се различават съществено.
- САЩ
- В САЩ няма единен федерален закон за наследяването – всеки щат има свои собствени правила.
- Повечето щати не прилагат принципа на запазена част за наследниците, така че човек може да завещае цялото си имущество на когото пожелае.
- Данъци: Федералният данък върху наследството се прилага за имущества над 13,61 милиона долара (към 2024 г.), а някои щати (като Ню Джърси) имат допълнителни данъци върху наследството.
- Великобритания
- Наследствените правила в Англия и Уелс позволяват пълна свобода при завещаването на имущество, но близки роднини могат да оспорят завещанието по Inheritance (Provision for Family and Dependants) Act 1975.
- В Шотландия има запазена част за децата, независимо от завещанието.
- Данъци: Данъкът върху наследството (Inheritance Tax) е 40% за имущества над 325 000 GBP, с изключения за съпрузи и благотворителни организации.
- Русия
- Прилага се Руският граждански кодекс, който изисква запазена част за деца, родители и съпруг(а).
- Данъци: Наследството не се облага с данък, но при продажба на унаследеното имущество може да се дължи данък върху доходите.
- Турция
- Турският закон за наследството гарантира запазена част за съпруга/съпругата и децата.
- Данъци: Наследственият данък е между 1% и 30% в зависимост от стойността на имуществото и степента на родство.
- Канада
- В Канада няма федерален наследствен данък, но имуществото на починалия се облага с данък върху капиталовите печалби преди разпределение към наследниците.
- Всяка провинция има свои правила за разпределение на наследството, ако няма завещание.
3.2. Процедури за удостоверяване на наследствените права
Обикновено е необходимо да се представят:
- Удостоверение за наследници, издадено в България и легализирано с апостил.
- Завещание (ако има такова), преведено и легализирано.
- Нотариални актове и други документи, доказващи собственост.
3.4. Прехвърляне на имуществото
Прехвърляне на недвижими имоти и активи извън ЕС
Процесът по наследяване и прехвърляне на недвижими имоти и други активи в държави извън ЕС може да бъде сложен, тъй като местните закони се различават значително от европейските правила.
Нотариални удостоверения и допълнителни разрешителни
В много държави се изисква нотариално заверено удостоверение за наследство, което доказва правата на наследниците върху имота или активите. Това може да включва:
- Превод и легализация на удостоверение за наследници.
- Заверено завещание (ако има такова).
- Декларации за липса на дългове или спорове между наследниците.
- Разрешение от местните власти за прехвърляне на имота.
Пример: В Турция и Русия нотариусът трябва да удостовери правата на наследниците преди да се извърши прехвърлянето на недвижимия имот.
Съдебно признаване на наследствени права
В някои държави, особено тези, които не признават европейските удостоверения за наследство, наследниците може да се наложи да заведат съдебно дело за признаване на техните права.
- В САЩ, ако починалият не е оставил завещание, процедурата probate (съдебно разглеждане на наследството) е задължителна.
- В Обединените арабски емирства наследяването на имоти от чужденци често изисква специално съдебно решение, тъй като местното законодателство се основава на шериатското право.
Ограничения за чуждестранни наследници
Някои държави налагат ограничения върху наследяването на недвижими имоти от чужденци:
- В Тайланд чужденци не могат директно да наследят земя, а могат само да я продадат в рамките на определен срок.
- В Индонезия чужденци, които наследяват недвижим имот, трябва да го прехвърлят на местен гражданин или държавата в рамките на една година.
Наследяването на имущество в чужбина изисква подробно проучване на местното законодателство и изпълнение на редица процедури. Консултация с юрист, специализиран в международното наследствено право, може значително да улесни процеса.
Източници:
- Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и на официални документи в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.
- Национални закони за наследяване и наследствени данъци в държавите членки на ЕС, включително:
- Френски данъчен кодекс (Code général des impôts) – разпоредби за наследствени данъци.
- Испански закон за наследяване и дарения (Ley del Impuesto sobre Sucesiones y Donaciones).
- Германски закон за наследяването (Bürgerliches Gesetzbuch, BGB) и Германски закон за наследствения данък (Erbschaftsteuer- und Schenkungsteuergesetz, ErbStG).
- Гръцки кодекс за наследяване (Αστικός Κώδικας της Ελλάδας).
- Хагска конвенция от 5 октомври 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични документи (Apostille Convention) – приложима при удостоверяване на документи за международно наследяване.
- Национални процедури за регистрация и прехвърляне на движимо имущество, като автомобилите, в различни държави от ЕС (напр. германската Kraftfahrt-Bundesamt за регистрация на превозни средства).
- Inheritance Tax Act 1984 (Великобритания) – законът за данъка върху наследството.
- Inheritance (Provision for Family and Dependants) Act 1975 (Англия и Уелс) – защита на наследниците при завещания.
- Граждански кодекс на Руската федерация (част трета, глава 63) – регулира наследствените въпроси в Русия.
- Турски закон за наследството (Türk Medeni Kanunu, 2001) – определя запазената част и наследствените права.
- U.S. Internal Revenue Code, Chapter 11 (САЩ) – относно федералния данък върху наследството.
- Canada Income Tax Act (Канада) – урежда капиталовите печалби при наследяване.
- Turkish Civil Code (Türk Medeni Kanunu, 2001) – изисквания за нотариално удостоверение на наследници.
- S. Probate Laws – правила за съдебното разглеждане на наследствата в различните щати.
- United Arab Emirates Personal Status Law – относно наследяването на имоти от чужденци в ОАЕ.
- Thailand Land Code Act – ограничения за чуждестранните наследници на недвижими имоти.
адвокат Светлан Илиев